Юрий Дачев

Юрий Дачев е роден през 1963 г. в Шумен. Завършил е “Театрознание” във ВИТИЗ “Кр. Сарафов”. В периода 1993-1994 г. е стипендиант на Академия „Силвио д'Амико", където специализира "История на театъра и театрална критика" при проф. Чезаре Молинари в университета във Флоренция, а през 2008 г. е стипендиант на Култур Контакт (Австрия).

След завършването си на Театралната академия е работил в Съюза на артистите в България, Министерство на културата, в-к „100 дни“, а от 1994 г. е репертоарен директор и драматургичен консултант в Малък градски театър „Зад канала“, като прекъсва за една година (2000-2001), когато е зам.-министър на културата с ресори театър, кино, музика и танц. Преподавател по театрална критика и драматургия в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, където чете лекции по „Критика върху текст за театър“, „Развитие на аудиторията“ и „Драматургия за съвременен театър“, доцент от 2004 г. Лектор е и в Нов български университет и Театрален колеж „Любен Гройс“ по история на театъра. Публикува статии и рецензии във в-к „Култура“, „Дневник“, „Стандарт“, „Труд“, сп. „Театър“, „Пламък“ и др. Водещ на седмичното предаване „Рецепта за култура“ в сателитен канал TV „България“ от 2005 г. 

Сценарист е на филмите „Случайни чаши“, „Пътуване към Йерусалим“ и съсценарист на „Бартер“, „Дългият път към дома“, „Приключенията на един Арлекин“ и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.

Автор е на пиесите "Праведните не закусват в петък", "Пансион за кучета", "Вчерашни целувки" и "Салон за плач" (радио-пиеса) и на драматургичните версии на „Поручик Бенц“ по Димитър Димов, „Казаларската царица“ по Иван Вазов, „Шерлок Холмс и един призрак за компания“ по Артър Конан Доил, „Евгений Онегин“ от Александър Пушкин, „Златният телец“ по Иля Илф и Евгений Петров и др. Автор на книгите „Герой на площада“ и „Когато се подстригват мравките“ (автобиографии на актрисата Стоянка Мутафова), „Дежурно осветление“, „2 десетилетия и 200 страници“ и др.

Режисьор е на тетралните постановки „Лудориите на Макс и Мориц“ по Вилхелм Буш, „А л’англе” от Юрий Дачев, „Умник над умници, юнак над юнаци“ по мотиви от приказки на Николай Райнов, „Опечалена фамилия“ от Бранислав Нушич, „Сборен пункт“ от Душан Ковачевич, „Севилският бръснар“ по Бомарше и Стербини, „Лалугер“ – моноспектакъл на Николай Урумов, „Сълзи и спагети“ по Едуарфо де Филипо, „Две“ от Таня Шахова и др.