Димитър Дерелиев

Димитър Дерелиев (Дарзи) е роден през 1956 г. в Асеновград. Завършва право в Софийския университет (1980 г.), специализира електронни медии в Лондон (1995 г.).

В периода 1982-1991 г. работи като сценарист и редактор в Студия „Време”, основател и директор на Националния филмов център (1991-1999 г., 2002-2003 г.), председател на Дружество „Филмаутор” (2000-2001 г.), национален представител в Програма „Медия” (2002-2003 г.) ,  „Аудиовизуална Еврика” (1991-2002 г.), Европейската аудиовизуална обсерватория (1993-1999 г., 2002-2003 г.), адвокат (от 2003 г.), член на Съвета на директорите на „Ню Бояна Филм” (2006-2009 г.), заместник-министър на културата (2009-2010 г.), член на Съвета на директорите на „Ню Бояна Филм” (от януари 2011 г. досега).

Димитър дерелиев е автор на повече от четиридесет документални филми, сред които: „Неонови приказки” (Най-добър документален филм на BBC-1993 г., Голямата награда на МКФ Тампере, Наградата „Джампаоло Бернагоци” на МКФ Монтекатини Терме, Почетен диплом на МКФ Вила до Понде, Португалия, Почетен диплом на МКФ Краков, Най-добър документален филм на МКФ за визуални изкуства в Гьор, Унгария, Най-добър документален филм на СБФД 1993 г.), „Черна хроника” (Почетен диплом на МКФ на Червения кръст 1991 г.), „Летящи чинии над село Ключ”, „Дълъг филм за секса” (Наградата на сп. „Петък вечер”), „”Разкрасяване на градската среда” (Наградата на София), „Около паметника”, „Равносметки” (Най-добър документален филм на СБФД 1987 г.), „Молитва по български”, „Сегашно историческо”, „История с камъчета”, „Анонимна надежда”, „Ин витро”, „Няколко епизода из живота на Леон Даниел”,  „Дъщерята на посланика Дод” (Диплом на МКФ Москва 1985 г.), „Миткалото”, „Поема за хлебарките”, „Ординатор”, „В ателието (Георги Баев)”, „Към биографията на Димитров” (Златен ритон на ФБКФ Пловдив 1983 г., Наградата на Лайпциг на МКФ 1984 г., Наградата на Съюза на руските журналисти на МКФ Москва 1984 г., Най-добър документален филм на СБФД), „Първите двадесет години (Алма Матер)”.

 

Назад